ГЕОЛОЖКА ЕКСКУРЗИЯ В ИЗТОЧНИ РОДОПИ

29.05 – 30.05.2004 г.

Геоложки маршрути

Йоцо Янев

Геоложката екскурзия ще посети Източнородопската палеогенска вулканска област, имаща 4 фази със среднокисел (1 - приабонска и 3 – долноолигоценски, а вероятно и една горноолигоценска) и 5 фази с кисел състав (1 – приабонска и 4 долноолигоценски) (Иванов, 1960; Yanev, 1998): на 29.5 сутринта – източната периферия на Боровишкия район; след обяд и на 30.5 сутринта – Момчилград-Ардинския район. Ще бъдат посетени също златното находище Хан Крум (Адатепе) край Крумовград (29.5 след обяд) и тракийско-византийската крепост Перперикон (30.5 сутринта).

29 май 2004 г.

От с. Горски  извор (190 кm от София) се навлиза в Източнородопската палеогенска вулканска област: в ляво се виждат няколко хълма, изградени от най-старите за областта (бартонски) латити на Ябълковския вулкан (възраст 39,1 Ма по К-Ar метод; SiO₂=57.8-59.0; Na₂O=3.0-4.8; К₂О=3.6-5.2% - Янев и др. 1998); порфирни минерали: богат на Ва плагиоклаз, амфибол, биотит и субпорфирен авгит-диопсид.

При с. Светлина (в дясно от пътя) всред приабонските латити (SiO₂=59.3, Na₂O=3.6, K₂O=4,7%) се разкриват хидротермално изменени скали: пропилити, аргилизити, алунитови кварцити и монокварцити (Кунов, 1986).

При входа на с. Сусам (в ляво от пътя) се разкриват едропорфирни по санидина ултракалиеви латити от най-североизточния край на Брястовския вулкан (възраст 32-33,3 Ма по K-Ar метод; SiO₂=57.1-59.3, Na₂O=2.0-2.7, K₂O=5.2-6.2% - Yanev, pecskay, 1997; 32,72 Ar-Ar възраст - Marchev, Singer, 1999) от ІІ долноолигоценска вулканска фаза. Освен санидин те съдържат порфири от анит-флогопит и авгит, микролити от същите минерали + анортоклаз; температура на кристализация – 837^оС.

В източния край на с. Хасковски минерални бани се пресича малък риолитов купол (възраст 29,5 Ма по К-Ar метод; SiO₂=75.9, Na₂O=3.8, K₂O=5.0 %, температура на кристализация 714^оС – Yanev, pecskay, 1997), а пътят минава през перлитовата му периферия (първите описани в България перлити – St. Bontscheff, 1897). Розовият цвят на разкритието се дължи на монтморилонит, развит по стъклото. Самото село, в дясно от пътя е разположено върху друг купол от аргилизирани риолити (SiO₂=75.4, Na₂O=2.4, K₂O=5.0% - Yanev and pecskay, 1997), чиято възраст по Ar-Ar метод е 32,31 Ма (Marchev, Singer, 1999). Минералният извор (54^оС) е свързан с разсичащия купола меридионален Бански разлом. Излизайки от селото, в дясно от пътя се разполага Брястовския  ултракалиев вулкан с едноименното Pb-Zn прожилково-впръснато находище. Също в дясно се издига вр. Мечковец  (Айда), изградена от силно хидротермално променени дребнопорфирни приабонски латити (SiO₂=58.0, Na₂O=4.4, K₂O=4.1% - Кунов, 1986) на Сърнишкия вулкан. Те вместват Спахиевското жилно Pb-Zn-Au рудно поле (вкл. с находища на алунити, прояви на тюркоаз и др.), в което в момента се разработва само златното находище Чала. Те са пропилитизирани, кварц-серицитизирани,  аргилизирани, и са развити серицит-диаспор-пирофилитови, дикитови, алунитови или диаспорови кварцити до монокварцити (Радонова, 1972; Кунов, 1986).

В изкопите на пътя се наблюдават хидротермално променени (пропилитизирани или серицитизирани) латитови агломератови и лавови потоци, както и епикластити.

При разклона за с. Сърница в дясно от пътя (в далечината) се разкрива източния борд на Боровишката калдера (Иванов, 1972), запълнена тук с дебели няколко km кисели неспечени игнимбрити, процепени от риолитови куполи с перлитова периферия (31-32 Ма по К-Ar метод -Lilov et al., 1987).

При с. Караманци и до с. Петелово продължават дребнопорфирните латити от южната периферия на Сърнишкия вулкан, тук прослояващи се с приабонски седименти.

От с. Петелово на юг навлизаме в  приабонски пясъчници и мергели, прослояващи се на места с латитови агломератови и лавови потоци или с латитови епикластити от дисталната (далечната) зона силно еродирания приабонски латитов вулкан Бели пласт, разкриващ се на изток (в ляво) от пътя.

Преди и след с. Черноочене и до г. Кърджали се разкриват флишки седименти от най-дълбоката част на приабонския басейн с подводни свлачища, олистостроми и интраседиментационни деформации. При спускането към гр. Кърджали тези седименти са покрити в ляво на билото на хребета от варовици, също с приабонска възраст. В дясно (също в далечината) се наблюдават пирокластичните потоци на І долноолигоценска кисела фаза, конкордантно покриващи приабонските седименти.

Излизайки от г. Кърджали се пресича р. Арда. На ляво от пътя се виждат белите зеолитизирани пирокластити на ІІ кисела фаза (находището Белия баир). То е изградено от 3 пирокластични потока, дали слабоспечени до неспечени игнимбрити (оформящи стръмните склонове на хълмовете), покрити от въздушно отложени слоести туфи (оформящи заоблните била на хълмовете). Данните от сондажните проучвания сочат следния среден състав (от 42 образеца) на един разрез с дебелина 90 m: клиноптилолит 52,8%, монтморилонит 7,8%, илит 4%, опал-кристобалит 4,3%, калцит – 0,9%, кристало- и литокласти (вкл. адулар) – 29,5% (според R^o-количествен анализ - Rainov et al., 1997). Зеолитизацията е открита едва в 1968 г. от проф. Б. Алексиев (Софийски университет), независимо от провежданите преди това картиравки в М 1:100 000, 1:25 000 и научни изследвания на други автори. В дъното се издига трахидацитовият вулкан Хисар (възраст 32-30 Ма по К-Ar метод – Lilov et al., 1987; SiO₂= 66.54-69.7, Na₂O=3.5-4.31 и K₂O=5.2-6.42% - Yanev et al., 1998, Georgiev, Milovanov, 2003); порфири от плагиоклаз, биотит, рядко и авгит. Плоският му връх представлява разтекъл се вулкански купол, върху който има останки от голяма средновековна крепост. На другия бряг на р. Арда се издига комплексният вулкан Дамбалък.

От дясно на пътя в далечината се разкрива кристалинният цокъл на палеогенското понижение, а след р. Арда пътят пресича варовици, в долната си част приабонски, а в горната - долноолигоценски (Атанасов и Горанов, 1963).

След кв. Гледка в ляво се вижда отново големият вулкан Дамбалък (ІІ и ІІІ среднокисела долноолигоценска фаза): трахибазалти до латити със SiO₂=50.9-64.7, Na₂O=1.9-4.5 и K₂O=2.0-5.3 %, температура на кристализация на латитите – 950-1000^оС (Yanev et al., 1998; Georgiev, Milovanov, 2003). Той е коронясан от потоци и разтекли се куполи от безкварцови трахидацити от ІІ и ІІІ кисела фаза (възраст 31-29.5 Ма – Georgiev et al., 2003) със SiO₂= 69.3-71.9, Na₂O=3.6-4.0 и K₂O=5.6-5.8 %; температура на кристализация (845^оС – Yanev, 1998). Разположеният наблизо, в ляво от пътя малък латитов поток (SiO₂=57.60, Na₂O=3.82, K₂O=3.71%) е фино призматично напукан в основата. Латитите са изградени от малко порфири от диопсид-авгит, биотит, зонален плагиоклаз в стъклена основана маса, съдъжаща микролити от плагиоказ, орто- и клинопироксен и Ti-магнетит.

В изкопа на пътя се разкриват жълти (с повече Fe³⁺) и сиви (с повече Fe²⁺) бентонитизирани финопемзови латитови туфи с варовити конкреции и тънки пластчета. Разкритието отговаря по характер и по стратиграфска позиция на бентонитовото находище Доброволец (разположено източно от г. Кърджали). Пемзовите късчета и пепелната спойка са заместени от смектити (с около 10% илитови слоеве), калцит, зеолити и адулар (по данни на Р. Иванова, Геологически и-т).

Следва ахатовото находище Гледка – ахатовите геоди с размери до 10 сm (съдържащи също хабазит, мезолит или други зеолити) са натрупани в почвения слой на простиращите се около пътя ниви. Те са изнесени от разположените в в дясно от пътя латити от ІІ среднокисела фаза.

Пътят продължава, пресичайки тяло от серпентинизирани перидотити от кристалинния цокъл. Тук върху цокъла отсъстват приабонски седименти, а се разкриват само олигоценски конгломерати и пясъчници (Горанов, 1960).

Преминавайки през р. Върбица (десен приток на р. Арда) пътят минава в подножието на комплексния вулкан Дамбалък - на ляво от пътя се разкриват агломератови и лавови потоци със състав от трахибазалти до латити на ІІ среднокисела фаза. В подножието на вулкана се разполага единственият завод в България за набъбнал перлит (находището на перлит се намира на 15 кm на ЮЗ от Момчилград). На дясно от пътя, на запад от р. върбица се виждат белите зеолитизирани пирокластити (неспечени игнимбрити и въздушно отложени туфи) на ІІ кисела фаза, процепени от латити от периферията на Дамбалъшкия вулкан.

След Момчилград пътят се „изкачва” в палеогенския разрез като навлиза в северната периферия на Звезделския вулкан (ІІІ среднокисела фаза, възраст 33-31.5 Ма – Lilov et al., 1987; Georgiev et al., 2003), изграден от трахибазалти до базалти (SiO₂=49.3-51.9, Na₂O=2.2-3.8, K₂O=1.3-2.2%, Недялков, 1986), шошонити до андезитобазалти и латити до андезити (SiO₂=53.0-61.0; Na₂O=3.4-3.8 и К₂О= 1.4-3.8% - Недялков, 1986; Nedialkov, Pe-Piper, 1998). Порфирните минерали са: зонален плагиоклаз, авгит, енстатит, рядко оливин (в базичните разновидности), амфибол и биотит (в среднокиселите разновидности). Тук широко е застъпено смесване на базична и средна магма (Marchev et al., 1994). Централната му част, заета от едноименната  монцонитова интрузия (31.5 Ma – Lilov et al., 1987) се намира в дясно от пътя, приблизително там, където се издига кулата на телевизионния ретранслатор. По пътя се наблюдават латитови лавови и агломератови потоци, лахарни наслаги (епикластити). Един от лавовите потоци е от призматично напукани черни латити (SiO₂=57.60, Na₂O=3.82, K₂O=3.71%), с редки впръслеци от плагиоклаз и двата пироксена всред стъклена основна маса.

Преди и след с. Звездел, в най-високата част на пътя се наблюдават хидротермално променени (пропилитизирани и кварц-серицитизирани) вулканити до моноцварцити  (Радонова, 1973), част от разположеното на юг от пътя Звездел-Пчелоядско Pb-Zn жилно рудно поле (сега изоставено). Слизайки надолу пътят пресича дебелопластови епикластити, прослоени от грубокъсови лахари (на места с блокови размери – Harkovska et al., 1994), всичките образуващи северната периферия на Звезделския вулкан. Те са покрити от андезитовите (SiO₂=56.8-58.2, Na₂O=2.2-4.3, K₂O=2.2-2.5%) потоци на Узунбурунския горноолигоценски (?) вулкан (к-Ar възраст 28.4-27.7 Ма - Harkovska et al., 1998). По пътя до Крумовград под тях се разкрива последователно един пълен профил на долния олигоцен: 1) киселите зеолитизирани туфи на ІІ кисла фаза (около с. Карамфил), 2) андезитиви епикластити на ІІ среднокисела фаза, процепени от тяло от двупироксенови андезитобазалти до шошонити (SiO₂=51.0-53.0, Na₂O=2.7-4.0, K₂O=1.4-2.2%, Moskovski et al., 1996), 3) епикластити и три финопемзови пирокластични потока на І долноолигоценска кисела фаза (около с. Горна кула) - те са напълно зеолитизирани (клиноптилолитизирани), а бледозеления им цвят се дължи на селадонит, който се образува заедно със зеолитите; 4) приабонски епикластити и седименти (в Крумовград). Над града се извисява вр. Ирантепе (южна периферия на едноименния приабонския вулкан), тук изграден от андезитови епикластити с няколко андезитови потока (възраст 35-36.5 Ма по К-Ar  метод – Lilov et al., 1987; SiO₂=56.9-64.8, Na₂O=3.2-3.6, K₂O=2.2-2.8 %, - Иванов, 1963; Nedialkov, Pe-Piper, 1998). Андезитите съдържат порфири от зонален плагиоклаз, зонален амфибол (паргасит до еденит), рядко и клинопироксен в микролитова основна маса (Nedialkov, Pe-Piper, 1998).

Епитермалното кварц-злато-адуларови находище Хан Крум (Вл. Георгиев) се намира на 5km ЮИ от гр. Крумовград. При провеждане на златометрия по ВГО в Източните Родопи в района на вр. Адатепе се очертава значителна геохимична аномалия (Саров, 1996ф). От 2000г. Болкан минерал енд майнинг АД провежда интензивно проучване в Крумовградската лицензионна площ и през 2001 г. регистрира геоложко откритие под името Хан Крум.

Орудяванията са локализирани предимно в материалите на Шиварската брекчиева свита. Рудните тела са линейни щокверки с И-З посока и пластообразни в благоприятни за заместване скали (пясъчници и дребнокъсови конгломерати). В разлома на отделяне (detachmant) между седиментите на Шаварската свита и отдолулежащите метаморфити на фундамента е локализирано пластообразно кварцово метасоматично тяло “стената” с високи съдържания на злато. Околорудните изменения са представени от кварц-адуларови метасоматити с карбонати, серицит, илит, каолинит, хлорит. От рудните минерали са описани  пирит, марказит, халкопирит, арсенопирит, пиротин, сфалерит, галенит, тетраедрит, електум и Au-Ag телуриди (Кунов и др., 2001, Марчев и др., 2003).  

30 май 2004 г.

От Крумовград пътят тръгва на север като отначало се пресичат андезитовите епикластити на приабонския вулкан Ирантепе, а след това в продължение на няколко km - покриващите ги зеолитизирани неспечени финопемзови игнимбрити на 3 пирокластични потока от края на вчерашния маршрут (Moskovski et al., 1996). В дясно от пътя, в дълбоко врязаните долини и по склновете на планините в далечината се разкрива дълбокоеродираната централна част на вулкана Ирантепе – андезитови тела, туфи и епикластити. След с. Ковил те се разкриват и от двете страни на пътя. Спускайки се към р. Крумовица се пресичат латитово-андезитови потоци или секущи тела на ІІ среднокисела фаза, туфи и епикластити. В десния изкоп на пътя се наблюдават андезито-латитов поток, изграден от масивни участъци, многократно преминаващш в автобрекчирани, агломератови участъци. Среднокисели туфи и епикластити се наблюдават и след преминаването на р. Крумовица. В дясно, на десния бряг на реката се вижда зеолитовото находище Морянци (Алексиев, Джурова, 1982) – зеолтизирани игнибрити на І долноолигоценска кисела фаза. В близост до него се намират перлитовите куполи на находище Герен, отнасяни също към тази фаза (Панов, Сиркатова, 1971).

Около с. Поточница в обширната долина на р. Арда са развити няколко широки речни тераси, а на отсрещния бряг на реката се виждат бледозелените зеолитизирани пирокластични потоци на І долноолигоценска кисела вулканска фаза (зеолитовото находище Голобрадово - Алексиев, Джурова, 1982). Средното съдържание на 33 проби от находището е: клиноптилолит 75%, монтморилонит 5.4%, илит и селадонит 3%, опал-кристобалит 1.6%, калцит 4.1%, кристалокласти + адулар 10% (Rainov et al., 1997).

В ляво от пътя, в далечината се издига андезито-латитовия вулкан Св. Илия от ІІ среднокисела фаза с малко андезитобазалти до шошонити (SiO₂=52.7-64.4; Na₂O=2.6-4.0, K₂O=1.4-4.7 % - Yanev et al., 1998; Nedialkov, Pe-Piper, 1998; Georgiev, Milovanov, 2003). Порфирите са от зонален плагиоклаз, авгит, енстатит и малко биотит (в латитите рядко и санидин), също с белези за смесване на магми (Nedialkov, Pe-Piper, 1998). Той е коронясан от безкварцовите трахириолитови до трахириодацитови потоци и разтекли се куполи, принадлежащи на ІІ кисела фаза (Бахнева, Стефанов, 1977): SiO₂=70.5-78.4; Na₂O=3.0-3.6, K₂O=4.7-5.7%; възраст 31 Ma (Lilov et al., 1987); температура на кристализация 815^оС (Yanev, 1998). След селото речната долина се стеснява и пътят пресича призматично напукани латитови и агломератови потоци от северната периферия на вулкана Св. Илия (те се наблюдават много добре на отсрещния бряг на р. Арда), както и епикластити. На ляво при с. Студен кладенец се разкрива голяма ерозионна котлообразна форма. В селището на строителите на яз. Студен кладенец, в дясно от пътя се вижда леглото на р. Арда, която е издълбала в латитите недълбок, но тесен (на места до 0,5 m) „каньон”, наречен Дяволския мост (Шейтан-Кюпрю).

Преминаваме по язовирна стена „Студен кладенец”, първата от каскадата Арда, завършена през 1956 г. (централата използва допълнителен пад, формиран от каньона на р. Арда и се намира на 1 km по-долу по течението на реката). Стената лежи върху северното окончание на призматично напукан латитов поток (при ниско ниво на язовира се виждат как вертикалните призми преминават в хоризонтални) от северната периферия на вулкана Св. Илия. Изградени са от порфири от плагиоклаз, орто- и клинопироксен сред стъклена основна маса. На другия бряг на язовирното езеро се издигат трахириолитовите куполи на вулкана Студен кладенец (SiO₂=73.6-75.3; Na₂O=2.45-3.7, K₂O=4.5-5.5 %) от ІІ кисела фаза (възраст 32-33 Ма - Lilov et al., 1987; Georgiev et al., 2003), разположени върху описаните среднокисели вулканити. Изградени са от порфири от санидин, плагиоклаз, биотит, диопсид, редки субпорфири от кварц всред фелзитова или сферолитова основна маса (температура на кристализация 776^оС - Yanev, 1998).

В левия склон на пътя продължават призматично напуканите латитите, върху които лежи язовирната стена и е развит каньонът на р. Арда, епикластити и седименти (всичките от ІІ среднокисела фаза). След с. Рабово върху кратък интервал от пътя се разкриват зеолитизираните масивни игнимбрити на І долноолигоценска кисела фаза от подложката на вулкан Св. Илия. В ляво от с. Голобрадово, на около 1 км. се намира едноименното перлитно находище (черни и сиви перлити, изграждащи перифеията на десетина трахириолитови куполи и един сил от вулкана Студен кладенец). Пътят продължава сред епикластитите на ІІ среднокисела фаза, а малко след разклона за Крумовград пресича един къс интервал от маломощни зеолитизирани туфи на ІІ кисела фаза. Върху тях лежат речните наслаги на най-младите седименти в Източните Родопи – т.н. задруга на Вълчеполската “моласа” (Горанов, 1960) с възраст, по данни от полен горен (?) олигоцен - миоцен (?): риолитови конгломерати в основата, покрити от косослоисти пясъчници и алевролити. Те запълват една изток-западна долина, дълга над 70 km и широка 3-4 km (наречена Палео-Арда – Ламбева, Драгоманов, 1985).

При с. Силен се издига едноименният риолитов вулкан (възраст 32 Ma – Lilov et al., 1987; SiO₂=75.1-76.0, Na₂O=3.5-3.6, K₂O=4.8-5.2 %). Неговите куполи са подредени в изток-западна посока и продължават на запад още 7 km. По сондажни данни вулканът лежат върху пясъчниците на Вълчеполската моласа, т.е. принадлежи на най-младата, ІV кисела фаза.

Спускайки се след селото пътят пресича резедавите клиноптилолитизирани дребно- до среднокъсови игнимбрити на І долноолигоценска кисела фаза (тук изведени във вертикално положение от няколко СЗ разлома). В дясно от пътя се издига Ибреджекският хорст (Боянов и др. 1963), имащ изток-западна посока. Той е изграден от грубокъсови приабонски (?) конгломерати, лежащи върху кристалинния цокъл.

При с. Лясковец се намира единственото в Източните Родопи морденитово находище. Морденитът, съвместно с кленоптилолит, опал-кристобалит и селадонит замества същите среднокъсови игнимбрити на І кисела фаза (също изведени във вертикално положение от разломи). Пътят продължава северно от вулкана Силен (в ляво), а в дясно хълмовете са изградени от игнимбритите на същата фаза, но тук клиноптилолитизирани (Джурова, Алексиев, 1983). След с. Лясковец в продължение на около 15 km ще се движим в приабонски пясъчници, мергели и латитови епикластити (с единични малки латитови тела).

На няколко km след с. Миладиново пътят навлиза в една сложна тектонска зона от няколко СЗ нормални разседа и възседа. Поради това, слизайки към долината на р. Перперек неколкократно се пресича целият долноолигоценски разрез: зеолитизираните пирокластити на І кисел фаза, епикластити от далечната зона на ІІ среднокисела фаза, зеолитизирани пирокластити на ІІ кисела фаза и покриващите ги латитови епикластити, варовици, слабо- до незеолитизирани пирокластити на ІІІ кисела фаза и речните седименти на задругата на Вълчеполската моласа (под конгломератите се разкрива червена халуазитова изветрителна кора, Горанов, 1960). Срещу нас, от другата страна на р. Перперек се издига едноименният вулкан от ІІ кисела фаза, играден от куполи с къси потоци на безкварцови трахириодацити (възраст - 32 Ma – Lilov et al., 1987; SiO₂=70.8-72.0, Na₂O=2.9-4.4, K₂O=4.5-6.6 %; температура на кристализация 805^оС - Янев и др., 1968; Yanev, 1998). Плоският връх представлява вулкански купол с плоска теменна част.

По долината на р. Перперек в дясно от пътят се вижда едни дебел пласт от варовици (лежащи в основата на пирокластитите на ІІІ кисела фаза), а при с. Мъдрец от дясно в изкопа на пътя се разкриват зеолитизираните розови пирокластити (продукти на пирокластични потоци и въздушно отложени туфи) на ІІ кисел вулканизъм. Розовият цвят се дължи на беден на желязо монтморилонит, заместващ съвместно с клиноптилолита вулканското стъкло.

При с. Чифлик се пресича едноименната разломно-флексурна тектонска зона (Попов и др., 1972), след която до тракийския свещен хълм пътят продължава в приабонски седименти и латитови епикластити. От двете страни на долината на р. Перперек билото на хребетите е коронясано от зеолитизираните пирокластити на І долноолигоценска кисела фаза.

Тракийски свещен хълм  (от 18 век пр. Хр. до 14 век сл. Хр.): дворец-светилище и крепост, изсечени в зеолитизирани пирокластитити. Византийската крепост “ПЕРПЕРИКОН”

Геоложки бележки. Свещеният хълм, представляващ археоложки обект (не носете геоложки чукове!) е изграден от слабо- до средноспечените финопемзови игнимбрити, отложени от пирокластичните потоци на І долноолигоценска кисела фаза. Предполага се (Янев, 1990), че вулканският център, с който са свързани тези потоци се намира на около 15 km западно от хълма, в района на кърджалийските села Костино и Скална глава. Пирокластитите са  напълно зеолитизирани, поради което представляват идеален камък за дялане, запазил се напълно в продължение на повече от 25 века. Срещу хълма, на североизточния хребет над река Перперек се намират огромните зеолитови находища Горна крепост и Мост. В тях същите пирокластити са изцяло заместени от клиноптилолит с количество съответно 84 и 78% (средно по 84 и 78 образци), монтморилонит 4.5 и 5.3%, селадонит и илит (придаващи бледозеления им цвят) 1.4 и 2.5%, опал-кристобалит 1.9 и 2.5%, калцит 0,2 и 0,6%, кристало- и литокласти 7,5 и 6,4% (Raynov et al., 1997). дебелината на зеолитизираните пирокластити достига 110 m (в находище Горна крепост).

Исторически бележки (по www.perperikon.bg). Най-старите следи от човешко присъствие на хълма са от новокаменната епоха - края на 6 и началото на 5 хил. пр. Хр., но първите данни за изсичания в скалите са от 5-4 хилядолетие. Разцветът на хълма като култов център на тракийските племена е през 18-12 век пр. Хр., когато в древна Гърция процъфтява Крито-микенската цивилизация, както и по-късно – през 11-6 век BP. През тези периоди е изградена крепост (Акропол) със стени от дялан камък, имащи дебелина до 2,8 m. В нея са разположени множество храмове и граждански постройки с монументални портали (приземните им етажи са изсечени в зеолитизираните пирокластити). до крепостта е долепен огромен дворец-светилище (известно е, че тракийските царе са били едновременно и първожреци), посветено на бог Дионисий, обграден с дебели 2,5-2,6 m cтени. Идентифицирани са 50 помещения с площ 17 000 m² на 7 нива с обща денивелация 30 m. В него е открита овална зала без покрив с чашоподобен жертвен олтар (диаметър 2 m, издигащ се на 3 m над пода на храма). С този олтар се свързва легендата за две древни пророчества от световно значение: тракийските жреци от главния храм на Дионисий са предрекли на посетилите ги Александър Македонски и значително по-късно – на Октавиан, бащата на Октавиан Август, че ще завладеят тогавашния цивилизован свят (на втория пророчеството се е отнасяло за сина му). Ритуалът представлявал изливане на свещено вино в огън като лумналият пламък е трябвало да достигне небето (това е означавало, че боговете са приели дара). В двореца се открива тронна зала с дължина 30 m и каменен, изсечен в пирокластитите трон; канализационна система, отвеждаща дъждовната вода в 2 огромни скални цистерни (12/5/6 m). Около хълма са открити множество каменни легени за мачкане на грозде (шарапани), най-често на две нива.

Култовият център се развива отново и доукрепва след завоюването на Тракия от римляните (45 г. сл. Хр.). През 4 век е разграбен от готите, но отново възстановен през 5 век, вече като християнски център. Около него се е разполагал главният град на византийската област Ахридос със седалището на областния управител, голям манастирски комплекс, епископски център и некропол (в един от гробовете е открит кръст-реликвохранилище с дървени парченца, възможно от Светия кръст). Особено важно значение градът има през 11-14 в. Предполага се, че от разположения на 3-4 km древен златен рудник (находище “Стремци” - в окварцени приабонски седименти) произлизат изсечените от византийският император Алексий Комнин през 1082 г. златни монети. Те имат съдържание 21 1/3 карата и са наречени “хиперперони" (някои смятат, че това име е свързано с топенето на златото и пречистването му чрез огъня). по- късно монетата добива по-простото име “перпера”, от където се смята, че води името си крепостта (Перперикон) и съответно реката - Перперек.

В края на 14 в. крепостта е завзет от турците, но до 17 в. тук се запазва христианско население.

След свещения тракийски хълм пътят продължава отново през приабонските седименти (тук от най-дълбоката част на басейна), представени от пясъчници и мергели във флишко редуване, покрити от варовици (при пресичането на р. Перперек).

След като се премине р. Перперек пътят продължава на север (на няколко km източно от пътя ни вчера сутринта) – разкриват се варовици, покрити от латитови епикластити и седименти, прослоени от латитови потоци (масивни и агломератови) на силно денудирания приабонски вулкан Бели пласт. Централната му част е пресечена от СЗ-Юи грабен, в който са запазени зеолитизираните пирокласти на І долноолигоценска кисела фаза, оформящи трите големи зеолитови находища (от север на юг): Бели пласт, Горна крепост и мост.

Находището Бели пласт, чиято кариера ще бъде посетена е изградено само от зеолитизираните слоисти въздушнотложени кисели туфи. В тази част на олигоценския басейн пирокластичните потоци на І фаза не са се разпространили (за разлика от разположените по-южно находища Горна крепост и Мост). Среденият състав на находището е (по 56 образца): 80% клиноптилолит, 6.2% монтморилонит, 2.9% илит и селадонит, 1% опал-кристобалит, 0.6% калцит, 10.5% кристало- и литокласти (Rainov et al., 1997). Над кариерата, на пътя зеолитизираните пирокластити оформят неколкометрови скални гъби (горната част на “гъбите” представлява грубокъсовата основа на пирокластичен поток, вероятно от ІІ кисела фаза).

Пътят продължава отново в дълбоко еродираните части на приабонския латитов вулкан Бели пласт, но без хубави разкрития. След с. Конуш се навлиза в неогенската Горнотракийска низина. Хълмовете, върху които е построен гр. Хасково са от приабонски варовици (Белмустаков и др., 1963), покрити от редуващи се варовици и кисели туфи (сега бентонитизирани) на І кисела долноолигоценска фаза.